Dyke-Davidoff-Masson-like syndrome синдром при кучета и котки ( Case report)
Въведение
Dyke-Davidoff-Masson синдромът (DDMS) е рядко срещано неврологично заболяване, което се характеризира с едностранна церебрална атрофия, компенсаторни черепни промени и вентрикуломегалия. Макар първоначално описан при хора, този синдром намира отражение и във ветеринарната медицина, където клиничните случаи остават слабо документирани. DDMS представлява значително предизвикателство за диагностиката и терапията, като подчертава важността на напредналите образни изследвания и интердисциплинарния подход.
Case Report: Клиничен случай на DDMS при котка
Пациент: Иви
Вид и порода: Котка – Европейска късокосместа
Пол: Женски (кастрирана)
Тегло: 3.300 кг
Възраст: 3 г. 7 м
Клинични симптоми:
- Епилептични пристъпи – периодични генерализирани припадъци
- Лека хемипареза – с намален мускулен тонус на ляв тазов и гръден крайник
- Редуцирана проприоцепция – понижена сензорика и координация на гръден и тазов ляв крайник
Диагностични изследвания:
Образна диагностика:
ЯМР находки: Тежка едностранна церебрална атрофия на дясна хемисфера, довела до значителна загуба на бяло вещество и редукция на обема на мозъчната кора.Екс вакуо дилатация на ипсилатералния латерален вентрикул, видима като ясно изразено разширение.Хиперинтензност на FLAIR/T2 секвенции, сочеща наличието на глиоза и хронично увреждане в засегнатата област.
CT находки: Компенсаторна хипертрофия на черепните кости от дясната страна, видима като удебеляване на фронталната кост и околните структури.
Разширение на латералния вентрикул отдясно, кореспондиращо с церебралната атрофия.
ЯМР заключение: Потвърдена церебрална атрофия, вентрикуломегалия и хронична глиоза на дясна церебрална хемисфера
CT заключение: Компенсаторна хипертрофия на черепните кости и вентрикуломегалия.
Лечение и изход:
- Назначена терапия: Phenobarbital 3 mg/kg на 12 часа.
- Ефект: Значителна редукция на епилептичните гърчове и подобрено общо състояние на котката.
- Физиотерапия за подобряване на двигателната функция.
- Последващо проследяване с редукция на честотата на пристъпите.
Етиология и патогенеза
DDMS може да бъде вроден или придобит:
Вродена форма: Обусловена от перинатална съдова недостатъчност, водеща до хипоплазия или агенезия на едната мозъчна хемисфера. Основните причини включват:
- Вътреутробни инфекции (например Toxoplasma gondii, вирусен менингоенцефалит)
- Хипоксично-исхемично увреждане по време на вътреутробното развитие
- Генетични малформации на церебралната циркулация
Придобита форма: Развива се в резултат на ранно мозъчно увреждане, което води до прогресивна атрофия на засегнатата хемисфера. Основните причини са:
- Неонатални инсулти или съдови оклузии
- Менингоенцефалити с автоимунна или инфекциозна етиология (FIP, бактериални или гъбични инфекции)
- Травматично увреждане на мозъка в ранна възраст
- Хронична епилепсия с вторична церебрална атрофия
Клинични симптоми
Клиничната картина варира според степента на мозъчната атрофия. Най-често срещаните симптоми са:
- Епилептични припадъци – фокални или генерализирани, резистентни на стандартно лечение
- Хемипареза или хемиплегия – контралатерално на засегнатото полукълбо
- Лицева асиметрия – вторична на черепните промени
- Когнитивни нарушения – дезориентация, намален отговор на външни стимули
- Атаксия и проприоцептивни дефицити – в по-тежки случаи
Статистика и доказани случаи
DDMS е изключително рядък при животни, като в литературата са документирани единични случаи:
- 2024 г. – вторият описан случай при котка, публикуван в PubMed (PMID: 39282056)
- Описани са и случаи при кучета, но честотата остава ниска.
Паралели с хуманната медицина
В хуманната медицина DDMS е добре описан и се характеризира със сходни находки:
- Симптоми: Епилепсия, хемипареза, интелектуални дефицити, лицева асиметрия.
- Образни находки: Едностранна мозъчна атрофия, вентрикуломегалия, костна хипертрофия.
- Диагностика и терапия: Основава се на ЯМР и КТ, като лечението е насочено към контрол на епилепсията и подобряване на качеството на живот.
Тези сходства подчертават универсалния характер на синдрома и значението на ранната диагностика и лечение.
