Първичен костен тумор на лопатката при куче: Диагностика, лечение и прогноза
Първичните костни тумори са сравнително редки при кучета, но когато са налице, те представляват значително предизвикателство както за ветеринарния лекар, така и за собствениците. Лопатката, макар и нетипично място за развитие на костни тумори, може да бъде засегната от неопластични процеси, най-често остеосарком, който е най-разпространеният първичен костен тумор при кучета.
Епидемиология и рискови фактори – Остеосаркомите най-често се диагностицират при големи и гигантски породи кучета на възраст между 6 и 10 години. Типични породи, подложени на риск, включват ротвайлери, немски догове и лабрадор ретривъри.
Клинични признаци – Кучета с първичен костен тумор на лопатката обикновено проявяват:
• Болка и куцота, която не се повлиява от консервативно лечение;
• Подуване в областта на рамото, което може да се забележи визуално или палпаторно;
• Намалена подвижност на засегнатия крайник, особено при прогресия на тумора;
• Общо влошаване на състоянието, като загуба на апетит, слабост и дори анемия при напреднал стадий.
Диагностика – Диагностичният подход включва:
1. Рентгенография – първичен метод за идентифициране на остеолитични или остеопролиферативни лезии. При остеосарком е типична смесена костна деструкция с периостални реакции, известни като “Sunray”.
2. Компютърна томография (КТ) или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – осигуряват по-подробна картина на лезията и нейното разпространение.
3. Биопсия – златен стандарт за потвърждаване на диагнозата. Използва се при съмнение за злокачествен процес, за да се определи хистологичният тип на тумора.
4. Кръвни изследвания – често се наблюдават повишени нива на алкална фосфатаза (ALP), която е свързана с агресивността на тумора.
5. Сканиране за метастази – тъй като остеосаркомът често метастазира в белите дробове, е необходима рентгенография или КТ на гръдния кош.
Лечение – Терапевтичният подход към първичен костен тумор на лопатката е мултимодален, включващ хирургична намеса, химиотерапия и палиативни грижи.
1. Хирургия
• Скапулектомия (премахване на лопатката) – стандартният метод за лечение при локализирани тумори. Кучетата могат да се възстановят изненадващо добре дори при пълно премахване на лопатката, благодарение на компенсаторната функция на мускулите.
• При нужда се комбинира с ампутация на засегнатия крайник, ако туморът е инфилтрирал околните тъкани.
2. Химиотерапия
• Използва се адювантно след хирургията за контрол на микрометастазите. Препоръчваните медикаменти включват карбоплатин, доксорубицин или комбинация от двете.
3. Палиативна терапия
• За случаи, при които хирургията не е възможна, се прилагат аналгетици, радиотерапия и бисфосфонати за облекчаване на болката и забавяне на костната резорбция.
Прогноза – Прогнозата при остеосарком на лопатката зависи от стадия на заболяването, размера на тумора, наличието на метастази и отговора на терапията. При комбинирана терапия (хирургия и химиотерапия) средната преживяемост е около 8-12 месеца. Без лечение времето за преживяемост рядко надвишава 2-3 месеца.
Заключение – Първичните костни тумори на лопатката, макар и редки, изискват бърза диагностика и комплексен терапевтичен подход. Ранното откриване, в комбинация с хирургична намеса и адювантна химиотерапия, може значително да подобри качеството на живот на пациента. Информирането на собствениците за възможностите за лечение и прогнозата е ключово за вземането на информирано решение.
