Клиничен случай: Етмоидално менингоенцефалоцеле при котка с анамнеза за епилептични припадъци
- Клинична информация
Клиничният случай касае три годишна женска котка, осиновена от улицата, без известна медицинска история. Собствениците съобщават, че след осиновяването тя е проявява епилептични припадъци, които успешно са били овладени с фенобарбитал в рамките на един месец. След прекратяване на лечението, пристъпите не са се повторили, а котката изглеждаше напълно клинично здрава.
Пациентката е доведена по спешност след падане от четвъртия етаж, което е довело до рязко влошаване на неврологичния статус.
Клиничен преглед
При първоначалния преглед бе установено:
• Депресиран ментален статус
• Леки охлузвания в областта на брадичката
• Лека контузия на белия дроб, но без значими респираторни нарушения
• Тетрапареза
• Клъстърни епилептични припадъци
Диференциална диагноза
Предвид клиничната картина и предходната анамнеза за епилепсия, основните диференциални диагнози включваха:
• Черепно-мозъчна травма с вторична контузия или оток
• Постиктална депресия или епилептичен статус
• Вродена аномалия на черепа и/или ЦНС
• Травматично-индуцирана вътречерепна херния
Образна диагностика
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
За изясняване на неврологичните нарушения бе извършено ЯМР на главата с използване на T1W, T2W, FLAIR, STIR и T1W с контрастно усилване (гадолиний). Изображенията бяха анализирани в сагитален, аксиален и дорзален план.
Основни находки от ЯМР
Изследването показа етмоидално менингоенцефалоцеле, характеризиращо се със следните находки:
• Ектопия на мозъчна тъкан през етмоидалната пластинка – В T2W секвенциите се визуализира хиперинтензна зона, комуникираща между предната черепна ямка и носната кухина. Наблюдава се херниране на мозъчна тъкан, което потвърждава енцефалоцеле, а не само изолирано менингоцеле.
• T1W пресконтрастно изображение – Хернираната тъкан показва изоинтензивност спрямо нормалния мозъчен паренхим, което означава, че съдържа функционална мозъчна субстанция.
• Контрастно натрупване – T1W с гадолиний демонстрира умерено контрастно усилване в периферията на херниирания паренхим, без данни за активен възпалителен процес или неоплазия. Това е индикация за хроничност, без наличие на остър инфекциозен менингоенцефалит.
• Дефект в етмоидалната кост – Допълнителната CT корелация потвърди наличието на структурен дефект в етмоидалната пластинка, през който преминава менингоенцефалоцелето. В T2W и STIR изображенията липсва перифокален оток, което подкрепя хипотезата за вроден произход на малформацията, а не резултат от остра травма.
Диагностично заключение
Находките са съвместими с вродено етмоидално менингоенцефалоцеле, което е останало асимптомно до момента на травмата. Липсата на активна възпалителна реакция или дифузно контрастно усилване показва стабилен хроничен процес, но съществува риск от менингит, ликворна фистула или прогресивни неврологични дефицити.
Диагноза
Етмоидално менингоенцефалоцеле – вродена малформация с клинична манифестация след травма.
Етмоидалното менингоенцефалоцеле (MEC) е изключително рядко състояние при котките, характеризиращо се с херниация на мозъчна тъкан и/или менингите през дефект в етмоидалната пластинка в носната кухина.
Диагностика и образни находки
• ЯМР е златен стандарт, с T2W хиперинтензна структура в носната кухина
• T1W с контраст показва натрупване в херниирания мозъчен паренхим
• CT потвърждава костния дефект
Лечение
• Консервативно управление при асимптомни пациенти
• Хирургична корекция чрез дуропластика и реконструкция на етмоидалния дефект
Заключение
Това състояние трябва да бъде включено в диференциалната диагноза на котки с неврологични симптоми и анамнеза за травма или епилепсия. Диагностицирането на етмоидалното менингоенцефалоцеле изисква мултимодален образно-диагностичен подход, който комбинира ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и компютърна томография (КТ) за оптимална и детайлна оценка на пациента.ЯМР предоставя висококачествена визуализация на мекотъканните структури, което е от съществено значение за идентифициране на херниирания мозъчен паренхим и менингите, както и за оценка на възпалителни промени, оток и патологични процеси в ЦНС. T1W с контрастно усилване позволява допълнително разграничаване между активен възпалителен процес и хронични, стабилни аномалии. Скенерът, от своя страна, е незаменим метод за костна оценка и предоставя прецизна информация за структурни дефекти, какъвто е този в етмоидалната пластинка. Наличието на костен дефект, документиран чрез СТ, потвърждава диагнозата менингоенцефалоцеле.
Комбинирането на тези два метода позволява поставянето на точна диагноза, като се използват силните страни на всяка модалност – ЯМР за оценка на меките тъкани и неврологичните структури, СТ за костната архитектура и дефекти. Това подчертава важността на мултимодалния образен подход, особено при редки и сложни малформации като етмоидалното менингоенцефалоцеле.
Този случай демонстрира, че комбинирането на ЯМР и CT е от решаващо значение за прецизна диагностика, което позволява правилно клинично решение и адекватно терапевтично поведение при пациенти с неврологични заболявания.
